Пропускане към основното съдържание

Кашу-интересната ядка





Oписание

Кашу(Anacardium occidentale; syn. Anacardium curatellifolium A. St.-Hil) е дърво от семейство Смрадликови (Аnacardiaceae), род Аnacardiaceae, oтдел Покритосеменни(Magnoliopsia). Ние го познаваме като ядка.

Имена

Кашуто има много имена: името на ядката идва от „акажу" езика на южноамериканските индианци и означава „жълт плод"; кашуто е наричано още индийски орех, индийски фъстък и индийско  кашу.

История и родина

Дървото идва от Бразилия, като  пренесено от португалски изследователи през 16 век и в други държави. Днес то се отглежда и расте в Индия, Бразилия, Нигерия, Мозамбик, Кения и Танзания. Главно Азия и Африка. Историята гласи, че бразилските маймуни са научили хората да добиват кашу.

Дървото кашу

Дървото е ниско, 10/12 м. Има късо често неоформено, понякога криво, стъбло, Клоните са широки и се  развиват главно настрани. Кашу дърво е вечнозелено с зелени, светли, заоблени, спираловидни листа. Дървото ражда плодове в период на 45 години, като обикновено дава до 300 плода в годината. Дървото е от същото семейство на мангото и шамфъстъка /повече прилича на това на манго на вид/.

Кашу-ябълката

Плодът  на дървото кашу прилича на круша, овален е, на дължина е около 5-11см, с червен или жълт цвят при узряване. Нарича се кашу-ябълка. Плодът се яде и има сладък вкус. Вътрешността е сочна и светла, а обелката-тънка и лесно ранима/затова се транспортира трудно/. Миризмата му също е сладникава и силна.
Кашу-ябълка

Ядката кашу

Истинският плод на дървото кашу е горната част на кашу-ябълката. Формата му е като на бъбрек. Той израства на дървото, а от неговата дръжка се появява и ябълката. В плода има едно семе(костилка), понякога и повече-това е ботаническият термин, но хората наричат вътрешността на плода-ядка кашу. Тя става известна едва след 4 века от разпространението им (20 век).
Обработката на кашуто за консумация е дълга и сложна, защото то е обвито в две черупки. Първо плодът се пече в шушулката, за да се счупи. Следва ядката, обвита в ципа(силно токсична, вредна за  кожата, докарва мехури и е защита от вредители), която трябва да се отстрани на ръка. Заради големия процес на обработка, ядката кашу е с повишена цена и не се продава с черупката. В  миналото кашуто е смятано за „лакомство на богатите", заради големия процес на  обработка.

Състав

Ядката съдържа на витамини: А,С,D,E,K,тиамин, рибофлавин, ниацин, пантогенова киселина, пиридоксин,фолиева киселина, кобаламин,ликопен. Минерали: калций(Ca),желязо(Fe)-важно за хемоглобина,влизащ в състава на червените кръвни телца,богато количество магнезий(Mg),който засилва костите и помага на активността на ензимите, и фосфор(P),калий(K),натрий(Na),цинк(Zn),мед(Cu) медта играе важна роля в много физиолигични процеси, елиминирането на свободните радикали, изграждането на костната и ставна тъкан и производството на меланин, манган(Mn),селен(Се). Кашу съдържа и различни аминокиселини. Има нисък гликемичен индекс(22+/-5), както и нисък коефициент на гликемично зареждане(2,86/50грама). Това прави ядката добра и подходяща за диета на хора с наднормено тегло и диабет. В сто  грама кашу има 18 г протеини, 292 мг магнезий, 660 мг калий, 593 мг фосфор, 20 мг селен, 2.2. мг желязо, 12 мг натрий, 5.8 мг цинк.

Продукти и храни с кашу

Кашу-ябълките са деликатес за Африка, Бразилия, Индия. Ядат се сурови, местните го правят и на сок. Причината да не намерим кашу-ябълки по магазините ни е деликатната й обелка. От кашу се прави и крем, който е с много лесна рецепта за приготвяне, но също и вкусен. Върви си със сандвичи, вместо майонеза, смесен с малко чесън на прах и пресни пиперки, се приготвя вкусен веган сос. За да се подслади, към крема може да добавите ванилия, канела или пудра захар, в комбинация на шоколад. От кашу се извлича и масло, използвано в медицината,фармацията и козметиката. А може и в кулинарията за меса,риби и други месни ястия. Ядките се ядат най-вече печени, солени или сурови, често се предлагат за мезе на високоалкохолни пития. Те са вкусна междинна закуска. Прибавят се в салати и зеленчукови пюрета. Брашното от тях е деликатес за приготвяме на различни тестени изделия-питки, каши. Ядката се използва в сладкарството на сладкиши, мъфини и торти. Има го в рецепти за мусове, сладоледи, ядкови млека, кремове и сирена. От дървесината от дървото на кашу се изработват различни мебели.

Съхранение

Кашу ядката се продава и съхранява в непрозрачни опаковки. Те гарантират,че ядката е защитена от навлизане на светлина и няма да гранася. Ако е положена на пряка светлина или топлинна обработка,  качествата не се запазват, защото кашуто съдържа мазнини, които бързо се развалят. След разопаковане на опаковката, трябва да се държи на сухо и хладно място като хладилника.

Ползи от кашу

Кашуто съдържа мононаситени мазнини, които са полезни за сърцето. Кашуто има не само намалено съдържание на мазнини в сравнение с останалите ядки. В 75% от ядката са ненаситени мастни киселини. Съдържат се и от вид киселина, здравословна за сърцето, която е има и в зехтина.

Вреди

Освен за хора с алергии към кашу, то е вредно и за такива с проблеми с бъбреците или жлъчката.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Физалис- доматът в обвивка

                                                         Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас. Родина и разпространение Естествената

Как да изберем хубав, сладък и сочен пъпеш?

Пъпешът, един вкусен и ароматен плод. Кой не обича да хапва сочен и разхлаждащ пъпеш. Освен това този плод има и много полезни качества за човешкото тяло. Но как да изберем най- добрия пъпеш от магазинa или сергията. Методите за избор на добър плод са подобни на тези за избор на перфектната диня . В статията ще споделим факторите, гарантиращи приятна летна наслада с сладък и сочен, но и полезен пъпеш. Външен вид Плодовте трябва да са без наранявания, пукнатини или петна. Зелената кора може да покаже, че пъпешът не е узрял. Кората трябва да е добре оцветена, равномерно. А кафявият цвят пък покзва, че е презрял. Сини, сиви, розови петна са от следствие на химикали. Долната част на плодът трябва да е леко мека, а горната е нужно да е с изсъхнала и кяфява дръжка. Това, че кората е груба или гладка не показва със сигурност, че плодът е качествен, защото за различните сортове, гладкоста или грапавостта е различен знак. Допир Хубавият пъпеш е еластичен и мек при долната част и при горната, къ

Мангостин-лечебният плод

Описание Мангостинът (мангостан) е тъмно виолетов плод (пурпурен), на който казват благородникът сред плодовете. Расте на пирамидално дърво, което стига от 6 до 25 метра. Родината на дървото е Южна Азия, но в наши дни то се среща и в; Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Китай, Филипините и Индонезия. Мангостинът няма нищо общо с мангото. За да има плодове дървото трябва да е на поне десет години. Трябва му топъл климат, благородна и влажна почва. Отглежда се в домашни и оранзерийни условия, защото за да расте му трябват много грижи. Расте бавно и не се произвежда за големи количества, тъй като мангостиновото дърво ражда малко плодове. Мангостиново дърво Плодът има кръгла форма, здрава кора и кремава (бяло-жълта) прозрачна сърцевина разделена на няколко части. Може да тежи от 80 грама до 200 , зависи от почвите в които е отглеждан. Вкуса му е маслен и по-сладък бадем. В него се намират плътно долепени семена, обикновено 5 или 6 семена, но има и безсемни екземпляри. Плодът узрява