Пропускане към основното съдържание

Радикио-италианската салата



Описание

Радикио е листен зеленчук, известен като Италианска цикория, от рода Cichorium intybus и от семейството на цикорията. Той е вид зеле, с бели и лилави листа, цветовете, които днес са нормални за зеленчука са добити през 1860г. от белгийския агрономист Франческо ван ден Боре. Агрономистът използвал специална избелваща техника. Родината на радикио е Италия, през 15 век е култивирано във Венето и Третино, Италия. Растението е познато и в САЩ, където го ядат сурово и на салати. Зелето се вади от земята рано, като преди това е поливано обилно, но не често, през началото на пролетта или есента (тогава зеленчука е най-благодатен), когато още не е узряло. Кисне се на тъмно, за да забави производството на хлорофила и да не загуби зелената си свежест,в чиста вода (тоест без сол, оцет и др. подобни), докато не узрее. Вкусът на радикио е горчив, трапчив и приятен. 


Зеленчука  се яде на салата, на грил (тогава намаля горчивината на радикиото), със зехтин, с паста, като част от тапенде, с ориз или ризото, в някой части се прави с него и щрудел. Корените, както на цикорията се правят на безкофеиново кафе, което не се препоръчва за хора с ниско кръвно. Лилавото зеле е и полезен зеленчук, то съдържа витамини В и К; антиоксидантни свойства; минерали: цинк; калий; мед; манган; желязо; интибин, който действа обезпокояващо (дори на него се дължи горчивия вкус); лугеин, зеаксантин и 
др. Тези положителни съставки създават различни ползи: помага за отслабване, намалява риска от рак на белите дробове и болестта Алцхаймер, помага при безсъзнание, укрепва костите, предпазва очите от вредните UV, като ги филтрира, понижава вредния холестерол в кръвта и триглицеридите.
Хранителни стойности-100 грама
23 ккал
0,25 г мазнини
1,4 г белтъчини
4,5 г въглехидрати
0,9 г фибри
Растението е познавано още от далечни времена от времето на римляните, зеленчука бил споменат в някой от първите енциклопедии.







Коментари

Популярни публикации от този блог

Физалис- доматът в обвивка

                                                         Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас. Родина и разпространение Естествената

Как да изберем хубав, сладък и сочен пъпеш?

Пъпешът, един вкусен и ароматен плод. Кой не обича да хапва сочен и разхлаждащ пъпеш. Освен това този плод има и много полезни качества за човешкото тяло. Но как да изберем най- добрия пъпеш от магазинa или сергията. Методите за избор на добър плод са подобни на тези за избор на перфектната диня . В статията ще споделим факторите, гарантиращи приятна летна наслада с сладък и сочен, но и полезен пъпеш. Външен вид Плодовте трябва да са без наранявания, пукнатини или петна. Зелената кора може да покаже, че пъпешът не е узрял. Кората трябва да е добре оцветена, равномерно. А кафявият цвят пък покзва, че е презрял. Сини, сиви, розови петна са от следствие на химикали. Долната част на плодът трябва да е леко мека, а горната е нужно да е с изсъхнала и кяфява дръжка. Това, че кората е груба или гладка не показва със сигурност, че плодът е качествен, защото за различните сортове, гладкоста или грапавостта е различен знак. Допир Хубавият пъпеш е еластичен и мек при долната част и при горната, къ

Мангостин-лечебният плод

Описание Мангостинът (мангостан) е тъмно виолетов плод (пурпурен), на който казват благородникът сред плодовете. Расте на пирамидално дърво, което стига от 6 до 25 метра. Родината на дървото е Южна Азия, но в наши дни то се среща и в; Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Китай, Филипините и Индонезия. Мангостинът няма нищо общо с мангото. За да има плодове дървото трябва да е на поне десет години. Трябва му топъл климат, благородна и влажна почва. Отглежда се в домашни и оранзерийни условия, защото за да расте му трябват много грижи. Расте бавно и не се произвежда за големи количества, тъй като мангостиновото дърво ражда малко плодове. Мангостиново дърво Плодът има кръгла форма, здрава кора и кремава (бяло-жълта) прозрачна сърцевина разделена на няколко части. Може да тежи от 80 грама до 200 , зависи от почвите в които е отглеждан. Вкуса му е маслен и по-сладък бадем. В него се намират плътно долепени семена, обикновено 5 или 6 семена, но има и безсемни екземпляри. Плодът узрява