Описание
Радикио е листен зеленчук, известен като Италианска цикория, от рода Cichorium intybus и от семейството на цикорията. Той е вид зеле, с бели и лилави листа, цветовете, които днес са нормални за зеленчука са добити през 1860г. от белгийския агрономист Франческо ван ден Боре. Агрономистът използвал специална избелваща техника. Родината на радикио е Италия, през 15 век е култивирано във Венето и Третино, Италия. Растението е познато и в САЩ, където го ядат сурово и на салати. Зелето се вади от земята рано, като преди това е поливано обилно, но не често, през началото на пролетта или есента (тогава зеленчука е най-благодатен), когато още не е узряло. Кисне се на тъмно, за да забави производството на хлорофила и да не загуби зелената си свежест,в чиста вода (тоест без сол, оцет и др. подобни), докато не узрее. Вкусът на радикио е горчив, трапчив и приятен.
Зеленчука се яде на салата, на грил (тогава намаля горчивината на радикиото), със зехтин, с паста, като част от тапенде, с ориз или ризото, в някой части се прави с него и щрудел. Корените, както на цикорията се правят на безкофеиново кафе, което не се препоръчва за хора с ниско кръвно. Лилавото зеле е и полезен зеленчук, то съдържа витамини В и К; антиоксидантни свойства; минерали: цинк; калий; мед; манган; желязо; интибин, който действа обезпокояващо (дори на него се дължи горчивия вкус); лугеин, зеаксантин и
др. Тези положителни съставки създават различни ползи: помага за отслабване, намалява риска от рак на белите дробове и болестта Алцхаймер, помага при безсъзнание, укрепва костите, предпазва очите от вредните UV, като ги филтрира, понижава вредния холестерол в кръвта и триглицеридите.
Хранителни стойности-100 грама
23 ккал
0,25 г мазнини
1,4 г белтъчини
4,5 г въглехидрати
0,9 г фибри
Растението е познавано още от далечни времена от времето на римляните, зеленчука бил споменат в някой от първите енциклопедии.
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислите? Моля, споделете тук...