По света има над 10 хиляди вида житни култури, но хората използват едва около 3-4 вида, една от тези 10 хиляди е арарутът. Родината му е тропичната част на Южна Америка, къето има цели поля с него за прехрана и фураж за животни. Ядливата му част са корените. Латиноамериканците си правели брашно от него като вадят от земята корените, мият ги, остъргват ги, накисват ги в гореща вода, мачкат, готовата каша се суши и пресява. Ние ги познаваме в кулинарията: на скъпото рядко нишесте (много прилича на царевичното нишесте, но е доста по-добро), съставка за сосове(но не млечнии и подобни, защото им развалят вкуса и ги омазнява), храни за бебета, като част от брашно (което понякога се смесва с други житни култури-ориз, пшеница) за различни соленки, сладкиши и други сладкарски изделия, за сгъстител на не течни, а по втвърдени и кисели смеси. С арарута се готви лесно на ниски температури, той толерира киселинните съставки, както и по дълго готвене. Сгъстителя няма мирис, а много лек вкус на с
Блог за странни, интересни и екзотични плодове и зеленчуци, за някои от които дори не сте и чували...