Пропускане към основното съдържание

Арарут-непознатата култура


По света има над 10 хиляди вида житни култури, но хората използват едва около 3-4 вида, една от тези 10 хиляди е арарутът. Родината му е тропичната част на Южна Америка, къето има цели поля с него за прехрана и фураж за животни. Ядливата му част са корените. Латиноамериканците си правели брашно от него като вадят от земята корените, мият ги, остъргват ги, накисват ги в гореща вода, мачкат, готовата каша се суши и пресява. Ние ги познаваме в кулинарията: на скъпото рядко нишесте (много прилича на царевичното нишесте, но е доста по-добро), съставка за сосове(но не млечнии и подобни, защото им развалят вкуса и ги омазнява), храни за бебета, като част от брашно (което понякога се смесва с други житни култури-ориз, пшеница) за различни соленки, сладкиши и други сладкарски изделия, за сгъстител на не течни, а по втвърдени и кисели смеси. С арарута се готви лесно на ниски температури, той толерира киселинните съставки, както и по дълго готвене. Сгъстителя няма мирис, а много лек вкус на скорбяла, затова е добър за замразяване на ястия, тъй като той няма да промени вкуса на храната. Корените не са известни в нашата страна. 

Арарута е лесно смилаем. Корена  съдържа витамини А, различни от В групата: ниацин, тиамин, фолиева киселина, минерали като: калий, калций, манган, мед, желязо, фосфор, цинк, съдържат се и протеини, както и диетични фибри. Коренът е полезен, и с ползите си, дали фармацевтични или други: срещу диария, заради сгъстяващите си свойства; в миналото е бил потребен за лек за развалено зрение; добър за разтежа; образуване на повече клетки в тъканите; оросява мозъка; улеснява метаболизма; увеличава присталтиката на червата; нормализира нивото на кръвната захар; намаля холестерола; предотваратява умората и слабостта; по-добра функция на белите кръвни телца; лесно смилаем; калоричен; добър при стомашно-чревни нарушения; прахът действа  за раздразнена лигавица и прилагане на раздразнена и възпалена кожа; мекия вкус го прави подходящ за спазване на неутрални диети за нарушения; някои хора го смятат за успокоение на раздразнен стомах; добра здравословна съставка. Използва се и за правене на гипс, като се смесва с други материали, смесва се и с креда и др.







Коментари

Популярни публикации от този блог

Физалис- доматът в обвивка

                                                         Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас. Родина и разпространение Естествената

Как да изберем хубав, сладък и сочен пъпеш?

Пъпешът, един вкусен и ароматен плод. Кой не обича да хапва сочен и разхлаждащ пъпеш. Освен това този плод има и много полезни качества за човешкото тяло. Но как да изберем най- добрия пъпеш от магазинa или сергията. Методите за избор на добър плод са подобни на тези за избор на перфектната диня . В статията ще споделим факторите, гарантиращи приятна летна наслада с сладък и сочен, но и полезен пъпеш. Външен вид Плодовте трябва да са без наранявания, пукнатини или петна. Зелената кора може да покаже, че пъпешът не е узрял. Кората трябва да е добре оцветена, равномерно. А кафявият цвят пък покзва, че е презрял. Сини, сиви, розови петна са от следствие на химикали. Долната част на плодът трябва да е леко мека, а горната е нужно да е с изсъхнала и кяфява дръжка. Това, че кората е груба или гладка не показва със сигурност, че плодът е качествен, защото за различните сортове, гладкоста или грапавостта е различен знак. Допир Хубавият пъпеш е еластичен и мек при долната част и при горната, къ

Мангостин-лечебният плод

Описание Мангостинът (мангостан) е тъмно виолетов плод (пурпурен), на който казват благородникът сред плодовете. Расте на пирамидално дърво, което стига от 6 до 25 метра. Родината на дървото е Южна Азия, но в наши дни то се среща и в; Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Китай, Филипините и Индонезия. Мангостинът няма нищо общо с мангото. За да има плодове дървото трябва да е на поне десет години. Трябва му топъл климат, благородна и влажна почва. Отглежда се в домашни и оранзерийни условия, защото за да расте му трябват много грижи. Расте бавно и не се произвежда за големи количества, тъй като мангостиновото дърво ражда малко плодове. Мангостиново дърво Плодът има кръгла форма, здрава кора и кремава (бяло-жълта) прозрачна сърцевина разделена на няколко части. Може да тежи от 80 грама до 200 , зависи от почвите в които е отглеждан. Вкуса му е маслен и по-сладък бадем. В него се намират плътно долепени семена, обикновено 5 или 6 семена, но има и безсемни екземпляри. Плодът узрява