Пропускане към основното съдържание

Кардун-роднина на артишока


Описание

Кардун (на английски cardoon) e бодливо растение, от семейство Asteraceae (Сложноцветни). Растението е многодишно и е познато още като испански артишок, cardone, cardoni, carduni, cardi и най- известното му име в подправките- листен зеленчук. Листата са насечени, камшичести, дълги 50 см, с широки, месести главни жилки.Семената на кардуна са едри, твърди, със сив цвят и мрежести нишки, но много леки. 1000 семена от кардун са равни на 30 гр. Кълновете издържат около седем години. Растението достига от метър до три. Кардунът е изключително даряващо растение, използва му се почти всичко.

Цветове

Цветовете са едри, кръгли, с много, кафеникави тичинки. Цветът е съставен от стотина стърчащи стръкчета, които образуват един цвят. Цветът на цвят, може да бъде от виолетов до, бледо лилавв, син или розов. Цветовете са събрани в съцветия. 

Видове

Кардун има различни видове. Има и отровни. Това най-вече зависи от мястото на производство. Най-известните ядливи видове са Турски и Слонова кост. Тяхната разлика от обикновения кардун е, че са по-високи, стъблото им е 2 метра. Хората създават нови видове и хибриди кардун, за да се бере лесно и бодлите да не създават проблеми на хората, които ги берат.

История 

Сведения за кардун има още по времето на гръцките, персийските и римските империи. Тогава хората са наричали растението кактус. По-късно се култивира и в други страни в Европа. 

Плодове

Бодилът ражда зеленчук, който се намира точно под цвета. То буквално цвета израства върху зеленчука, който е голяма ядлива пъпка. Той е зелен и много прилича на артишока.

Кардун в кулинарията

Зеленчукът на кардуна е вкусна съставка за различни салати, подправяне на ястия, за туршии, карамелизира се и се бланшира. Семената, също са ядливи и са често срещани в Южноиталианската кухня. Цветовете също се използват- сушат се или се правят на сокове. Но най- използвано е  стъблото. То прилича на дръжкова целина. Берат се през зимата. Готвят се на предястия, супи, салати, кюфтенца, бульони, сирена в Португалия, за важни ястия в Испания, подправка и мн.др. ястия. На места в Италия дори за Коледа, се сервира супата.


Условия

Кардуновото растение за да расте, му трябва плодородна, богата на минерали и хранителни вещества почва, която да е често напоявана. Хубавото на растението е, че не е застрашено от много вредители и плевели. Сади се през пролетта, и се оставя растояние около 1 кв.метър за растението. За да се развие по-специално се слага на постоянно слънчево нагряване. Полива се често, като растението не се полива отново докато, не изсъхне почвата. Листата се късат през есента, когато те побелеят. Тогава вече са готови за консумация, те са сладки и вкусни.

Ползи от кардун

Растението, освен че се отглежда за да краси и за консумация, се използва за много други неща като: биодизел, биопластмаса, олио и зехтин. То е богато на витамини, минерали и други полезни вещества. Засища и никак не е калоричен, действа за антиоксидант и нормализира кръвното налягане, помага за образуване на добри кръвни клетки и намаля хорестерола.

Състав

Кардунът е богат на захари, каротини, минерални соли, витамини С, В1, В3, В5, В6, фолиева киселина, магнезий, желязо, манган, цинк, фосфор и мн, др.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Физалис- доматът в обвивка

                                                         Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас. Родина и разпространение Естествената

Как да изберем хубав, сладък и сочен пъпеш?

Пъпешът, един вкусен и ароматен плод. Кой не обича да хапва сочен и разхлаждащ пъпеш. Освен това този плод има и много полезни качества за човешкото тяло. Но как да изберем най- добрия пъпеш от магазинa или сергията. Методите за избор на добър плод са подобни на тези за избор на перфектната диня . В статията ще споделим факторите, гарантиращи приятна летна наслада с сладък и сочен, но и полезен пъпеш. Външен вид Плодовте трябва да са без наранявания, пукнатини или петна. Зелената кора може да покаже, че пъпешът не е узрял. Кората трябва да е добре оцветена, равномерно. А кафявият цвят пък покзва, че е презрял. Сини, сиви, розови петна са от следствие на химикали. Долната част на плодът трябва да е леко мека, а горната е нужно да е с изсъхнала и кяфява дръжка. Това, че кората е груба или гладка не показва със сигурност, че плодът е качествен, защото за различните сортове, гладкоста или грапавостта е различен знак. Допир Хубавият пъпеш е еластичен и мек при долната част и при горната, къ

Мангостин-лечебният плод

Описание Мангостинът (мангостан) е тъмно виолетов плод (пурпурен), на който казват благородникът сред плодовете. Расте на пирамидално дърво, което стига от 6 до 25 метра. Родината на дървото е Южна Азия, но в наши дни то се среща и в; Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Китай, Филипините и Индонезия. Мангостинът няма нищо общо с мангото. За да има плодове дървото трябва да е на поне десет години. Трябва му топъл климат, благородна и влажна почва. Отглежда се в домашни и оранзерийни условия, защото за да расте му трябват много грижи. Расте бавно и не се произвежда за големи количества, тъй като мангостиновото дърво ражда малко плодове. Мангостиново дърво Плодът има кръгла форма, здрава кора и кремава (бяло-жълта) прозрачна сърцевина разделена на няколко части. Може да тежи от 80 грама до 200 , зависи от почвите в които е отглеждан. Вкуса му е маслен и по-сладък бадем. В него се намират плътно долепени семена, обикновено 5 или 6 семена, но има и безсемни екземпляри. Плодът узрява