Описание
Царевицата е зеленчук, вид покритосеменни, от рода ,,Житни". Тя е важна за земеделието, тъй като се използва освен за семето (от което се правят различни зърнени култури,пуканки,снаксове и мн. други), но и за различни силажи както и от листата-зелени фуражи. Коренът на царевицата е три вида-зародишен от който израстват другите два вида-въздушни и стъблени. Растението се издига обикновено, до 2-3 метра. Стъблото е обло, гладко, дебело, твърдо, с жилави люспести покрития (или още наричаните-междувъзлия). Сърцевината му е мека и светлозелена. Царевицата е известна и с бързия си разтеж (за ден стъблото израства със средно от 3-10 sm). Както много зърнено-житни култури, царевичното растение може да брати. Братята се образуват от пъпки, които се намират в основната част на подземните и надземни междувъзлия и те образуват женски съцветия. Стъблото е едва 16-25 от общата биомаса на царевицата.
Листа
Листата са с обикновени качества за житна култура. Те са най-често гладки, но се случва и понякога да имат власинки. Състоят се от листна петура, влагалище и езиче. Влагалището обхваща всички страни на междувъзлието, а езичето е между влагалището и петурата. То е малко, тънко и е разцепено на две. Листата са с добре развита нервна система. Горе, от двете страни на средния нерв има клинообразни клетки, съхраняващи вода.
Царевицата като някои други растения (тиквичката, динята и др.) се разделя на два пола. Мъжката част се нарича метлица, а женската е кочанът. Опрашването им е чуждо. Мъжките цветове цъвтят по- рано от женските с около пет дни, но при тях опражването се случва по-лошо.
Метлица
Метлица |
Кочан
Кочанът се появява от семе върху частта, с която се съединява листото и стъблото (в преносен смисъл можем да кажем, че се намира в пазвата на листото). Той се състои от дебела кожена пръчка, по която и от всички страни са разположени класчета по две в редици. Всяко класче има по два цвята- долното цветче е плодно, а горното - стерилно. Цветовете са нежни и разноцветни. Зърната на царевицата са подредени в редици, като във всяка има четен брой зрънца, те са от 8 до 32.
Плодника е дълъг и фин, прилича на коса, наименованието му е свила. Той стърчи от листата. По краищата има власинки и се раздвоява. Докато цъфти, отделя лепкав, оцветяващ, зелен сок, който задържа прашеца, отвяван от вятъра. Кочанът е закрепен за стъблото с най-вече дълга дръжка, но може и с къса (когато кочанът е с къса дръжка той стои прав и нагоре, а когато е с дълга дръжка- се чупи и пада надолу). Плодът (зрънцата) и кочана стоят увити в дебели, меки листа. Цъфтежът при кочана започва от долу нагоре. Попринцип едно царевично растение има 3 кочана, но това си зависи от сорта.
Пример: Сладката и дребна, домашна царевица има повечко кочани (средният брой е 5-6), докато твърдата най-често от оранжерии е с 2-3.
Кочан |
Смята се, че родината на царевицата е Мезоамерика-южните части на Мексико. Започнато е да се отглежда още в праисторически времена от ацтеките и маите. С течение на времето, тя се разпространила и в Северна и Южна Америка през 13 век. През 16 век търговците я пренесли и в Европа, а после се развила по цял свят. В някои страни от Америка и изобщо Африка царевицата се появява изключително често в ежедневието на хората там.
Царевичен стъблопробивач |
- Царевицата спрямо други растения има доста вредители като:
- Сив цвеклов хоботник
- Царевичен стъблопробивач
- Телени червей
- Памукова нощенка
- Сив царевичен хоботник
Разбира се листни въшки, различни бръмбари..
Около трийсет вида плевели и много болести.
В Българския език за царевицата има около трийсет имена (ето някои от тях):
Мамул, Царъца, Пченка, Рапка, Царка, Пашка, Папур, Мисир, Кукуруз,
Гълъби, Гугула, Влашка, Арапка и мн.др.
В северозападна България наричат царевицата с названието Кукуруз, а кочанът останал от царевицата- какалашка. ,,Изядох си кукуруза и ми остана какалашката."
Най-старите останки от царевица са открити в пещерата Гуила Накитц.
За маите царевицата е била свещенна: имали си йероглиф, който е означавал царевично зърно; правили паметници на царевицата и имали бог на царевицата Юм Кааш. Той носел на главата си венец от царевични листа. Имало и други богове с царевични талисмани.
Юм Кааш |
Ацтеките пък също имали бог на царевицата Центеотл, син на богът Слънце и богинята Луна. За него било писано другите богове да му завиждат. Един ден те решили да го превърнат в царевица и го сторили. Ацтеките имали и друго божество (Шилонен или Шканил) на плодородието и огнището, което носело два кочана в лявата си ръка.
Народът на Мексико и Гватемала, също имали богове на царевицата.
Видове
Има различни видове царевица- от бели до черни, както и разноцветни:
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислите? Моля, споделете тук...