Тиквичка

• 

Тиквичката (Cucurbita pepo) е зеленчук, от семейство Тиквови (Cucurbitaceae) и род Тиква (Cucurbita). 

История и разпространение

Тиквичката идва от Азия- Индия. Индиййските племена я отглеждали и използвали традиционно, още преди около 10 хиляди години. Смятали са, че този зеленчук е основна храна. Към тиквичките, древните индийци добавяли и фасула, тиква и царевицата. От там се е разпространила по света. Стигнала е първо в Америка, където са използвали само семената на зеленчука. В нашия континент тиквичките са били пренесени от Америка. През 16 век мореплаватели ги донесли на Стария континент ( Европа), заедно с куп други растения. В Европа първо те се отглеждали само специално в ботанически оранжерии, където са се размножили и се разпространили. След два века, а именно 18 век, средиземноморската кухня- италианците започват да ги приготвят по различни начини, по които ядем тиквички и днес. Днес тиквички се срещат по почти целия свят, защото лесно се гледат.

 Растение

Растението е двусемеделно, едногодишно. Не се извисява високо, ниско е. Стъблото е пълзящо и по него има малки добящи власинки. То образува листа мустачки, които са едри и по-големи от самата тиквичка. Те са тъмнозелени и разделени на части. Цветът е жълт, бял или зеленикав. Не е много едър. Зеленчукът е приличен на краставица, даже той Й е роднина. Има продълговата, валчеста, овална и гладка форма. Тиквичката е твърда в суров вид, здрава. На свят е обичайно светлозелена, но има и други сортове с по-различни цветове. По повърхността има малки, леки бодлички. Вътрешносста, също е зелена и в средата има малка кухина, пълна със семки. Семките са едрички, леко издължени- със светъл цвят, бежав. Те се продават и консумират, печени или сурови, като се белят, а обелката е тънка. 

Видове тиквички

• -Кабачок- известният на нас вид тиквичка и най-обикновеният- със светло зелена кора и твърда вътрешност.

  

  Кабачок

Тиквичките са още четири известни вида:

• -Цукини (Zucchini) Наричат се още и зелени тиквички. Реално те имат тъмнозелен цвят.

  

  Цукини

  Разпространени са широко в Западна Европа, Средиземноморието и др. Раждат се по-дълги тиквички и това е причина за предпочитания към тях. Те са разновидност на обикновените тиквички.
• -Шайот или чайот Те са леко набръчкани, светлозелени, като обикновените.

  

  Шайот или Чайот

  Има наподобяваща форма на круша. Използват се за заместител на авокадото, защото са доста сходни. Обработват се по-дълго в кулинарията, за разлика от цукините тиквички.

• -Сорт Straightneck Това са тиквички с от яркожълт до бледожълт цвят.

  

  Straightneck

  Отвътре също са жълтеникави, с жълти семки. Имат цилиндрична форма и набръчкана кора. На вкус са специфични- сладникави, сочни и месести. Съдържат и щедри количества фибри, витамин С и каротеноиди.
• -Патисони Формата им е интересна- сплескана и с къдрави крайща.

  

  Патисони

  Цветовете и окраските са разнообразни. Може да има шарени оттенъци в различни цветове. Може и да са едноцветни в жълто, оранжево, тъмно зелено, често се срещат в бяло.

Състав

Тиквичките са приятен зеленчук и добра храна. Не са богати толкова на витамини, но съдържат различни минерали. 

Има разлика в съдържанието на суровите и сварените тиквички:

Количество:	100г Сурови	Количество:	100г Сварени
Белтъчини	0.6г	Мазнини	0.36г
Въглехидрати	3.7г	Въглехидрати	2.7г
Целулоза	0.6г	Протеин	1г
Вода	94.5мл	Фибри	1г
Калории kkal	18-27 kkal	Калории kkal	15kkal
Витамин С	23мг	Витамин С	13мг
Витамин В1	0.03мг	Бета Каротин	670мкг
Витамин В2	0.04мг	Витамин А	1117UI
Витамин РР	0.20 мг	Layer-Web-Architectures	1150мкг

След кулинарна преработка се получава по-голямо количество от минерали като:

калий-264 мг

фосфор-37 мг

магнезий-19 мг

калций-18 мг

Натрий-3 мг

цинк-0.33 мг.

Тиквичките са полезен зеленчук- съдържат най-разнообразнои полезни вещества, 

минерали като калций и фосфор, калий,баластни вещества. Има и голямо количество витамин С и витамини група В.

Минерали в тиквичката са:

Манган, магнезий, калций, мед, сяра, хлор, желязо, калиеви и фосфорни соли.

Микроелементи:

титан, молибден, литий, арсен, цинк, алуминий.

Минералите и микроелементите в зеленчука помагат обмяната на веществата в организма. 

Съдържат се витамини като:

витамин С, витамин В1, витамин В2, витамин А, Бета Каротин.

Тиквичките в проценти съдържат:

95% вода, 5.75% безазотни екстрактни вещества, 0.95% целулоза, 0.69% пентозани, 0.5 минерални соли и 0.8-1% азотни вещества. 

Приличат на краставиците и по хранителната стойност. Тиквичката съдържа  малко захари, много малко захароза и много вещества подобни на инсулина за болни от диабет, затова е ценно и добре зеленчукът да се консумира от диабетици. 

Съхранение и избор

Изборът на тиквичката е добър зеленчук със здрава и твърда кора, без наранявания. Когато кората е мека и ударена, тиквичката губи своите полезни качества и вкус. В прясно състояние се запазват свежи за не повече от 2 до 4 дни на проветриво и сухо място. При съхранение в хладилник, този период се увеличава до 20 дни, но е важно да са в добре затворена кутия или в пликове, но в никакъв случай в полиетиленови пликчета. За да се запазят свежи тиквички във фризера, преди това ги почистете, нарежете и бланширайте за няколко минути в подсолена вода. Оставете ги да изсъхнат, приберете ги в пликове и го замразете.

Вреди

Тиквичката е вредна, когато има алергия към  нея. Това е рядко явление. Не е препоръчително зеленчукът да се консумира и от хора с бъбречни заболявания, защото те трудно отвеждат калия от организма.