Физалис- доматът в обвивка

                                                         Описание

Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас.

Родина и разпространение

Естествената и подходящо място са растението е топъл климат- субтропичен и умерен. Родината на плода е Мексико и Перу, Америка. Днес се отглежда и другаде в Америка като в Колумбия. В нашата страна, физалис е малко познат, но се продава в някои хранителни магазини и по известен в България е с отглеждането му като декоративно растение. Заради трудностите при употребата на плода, той не е ползван толкова при нас. Освен в България, плодът може да се срещне и другаде в Европа, а много рядко и в Азия. 

Цвят на растение Физалис

Имена и видове

Физалис е познат с различни имена. Често се използва- зеленчуков физалис, а други имена са Цариградско грозде, Инка бери, Фисалис, Земна череша, Еврейска ягода, Домат в обвивка и Мексикански домат. Разделя се на три основни видове- мексикански физалис, перуански и ягодов. 

• Мексиканският физалис (Physalis aeguata)- e с голямо, силно стъбло, зелени или тъмнозелени листа и едри плодове- до 80 грама един ( това зависи от климата, условията за отглеждане). Те имат понякога леко тръпчив вкус. Мексиканският сорт идва от Мексико и е студоустоъчив- до -2 градуса. Среща се доста рядко в България. Именно него наричат зеленчуков физалис. Той се използва за известният, мексикански зелен сос- ,,Салса верде".
• Перуанският физалис (Physalis peruviana)- е здраво растение с много листа. Плодовете са малки от 6-12 грама едно плодче. Те са сладички и приятни на вкус. Този сорт е най-подходящ за ядене и преработка. Приемат се сушени като кайсиите, смокините и гроздето, преработени на желета, мармалади и др. подобни или се ядат сурови. Той е най-известен, разпространен и отглеждан от трите основни сорта. В България, перуанският физалис е най-разпространен. 
• Ягодов физалис (Physalis pubescens)- е пак здраво растение с много листа. Плодчетата също са дребни- от 5-10 грама и имат вкус и аромат на ягода.
• Има и четвърти сорт, които е разновидност и се нарича (Physalis alkekengi). Нарича се още и мехунка или вълча ябълка. Различава се особено от другите сортове с това, че има ярко червени плодове и яркочервена чашка. Това растение има дълбоки и разклоняващи се корени. Това растение се изплозва за декорация.

Бране и отглеждане

След като са узрели някои сортове и плодове имат малко по неприятен мирис и вкус. Затова физалис се берат преди да са узрели- още зелени. Но този процес/брането/ трябва да стане нито много рано нито много късно. Най-подходящ е моментът, когато плодчето е разцепило обвивката си- чашката. Физалис е често отглеждан за декорация, заради своите красиви мехунки около плодовете, приличащи на китайски фенери. Растението расте във всякакви почви, даже и в бедните на разни хранителни и полезни вещества. Докато расте на растението му трябва слънчева топлина и светлина и обилно поливане. Когато започне да ражда плодове, трябва да се намали напояването, за да се постигне желаната суха почва, която е нужна. Физалис е чуствен към студа. Само мексиканският сорт и  Physalis alkekengi издържат на студ. 

Приемане и използване в кулинарията 

Плодовете на мексиканският сорт физалис се използват като зеленчук- в салати, туршии, супи и сосове, като Салса верде. Другите сортове се използват за плодови салати, конфитюри, сладка, сладоледи и мелби, компоти, ликьори, коктейли и други напитки, сосове, декорация на десерти- сладкиши, торти, пудинги или се яде като десертен плод. Яде се и сушен и се използва за желиране. Става и за приемане като хранителна добавка.

Как се яде физалис?

-Много лесно. Първо трябва да се отстрани дръжката и чашката (защото тя е отровна, толкова колкото е вкусен плодът). Дръжката може да пусне лепкав сок, но той трябва да се премахне. После да се измие обилно физалис-плодът. 

Ползи и състав

Физалис има много полезни и лечебни свойства и те се знаят отдавна в Америка. В 100 грама от плода се съдържат 130 калории. Хранителните стойности в 100 г физалис са: 49 ккал; 1,7 г белтъчини; 0,1 г мазнини; 11 г въглехидрати. В физалис има витамини А, С, В комплекс; белтъчини; каротин; има в повече криптоксантин- силен антиоксидант; пектин; фитостероли; органични киселини-осбено преобладава лимоновата; флавониди; въглехидрати и минерални соли- фосфорни, калциеви и магнезиеви. В медицината плодовете са признати и помагат за възпалени дихателни органи или от отварата от плода или чаят от листата на растението се използват при асматично болни. Помагат за отделането на албунима от бъбреците, предпазва храносмилателната система от развитието на вътрешни паразити и флавонидите в физалис действат успокояващо. Също така плодът помага за пречистването на кръвта и при хипертония. Плодът е полезен за деца и диабетици, защото контролира нивото на кръвната захар.

Предупреждение

В големи количества физалис е вреден за сърдечния мускул на мъжете.