Интересни и екзотични плодове и зеленчуци

 Лилав картоф е зеленчук, роднина на картофа. Отскоро се появи и в европейският пазар. Новият сорт на зеленчука картоф е разработен от американски молекулярни биолози в Колорадо,САЩ. И е представен от учени от компанията на  Colorado State University. Лилавият картоф има предимно само положителни качества. Изследователският екип от „Програмата картоф“ към университета в Колорадо се ръководи от проф. Дейвид Холм, виден биолог и един от най-големите експерти при отглеждане на картофите. В групата участват също така Састри Джаянти, физиолог и Диганта Калита от  университетската лаборатория San Luis Valley Research Center.Цветът на този картоф не е характерният бял или жълт цвят, а е лилав, пурпурен или розовеещ. Този необичаем цвят на зеленчукът е доказателство за голямо наличие на антиоксиданти. Те са отгледали няколко разновидности на този картоф и споделят, че има и други разноцветни картофи, но тези които са червени и лилавите имат най-високо съдържание на антиоксиданти. Картофът е

Жълто цвекло е зеленчук, роднина на цвеклото от семейство Лободови. То има ярка, златна или жълта вътрешност, а отвън е с червеникав цвят. Прилича много на обикновеното цвекло. Нарича се още златно цвекло или спанаково цвекло. Самото растение е двегодишно. Неговият сок не цапа, като на червеното цвекло и това е едно важно предимство. Нашият пазар не е приел зеленчикът, защото има странен вид. Но американците са на друго мнение, те харесват жълтото цвекло и го ядат често. Вкусът на този зеленчук не е нищо по различно на това което сме свикнали да има цвеклото. Както обикновеното цвекло, и жълтото има сладникакав и ароматен вкус. Върви си с всичко от различни салати и зеленчуци, сирена чак до различни меса, особено пушено и цитрусови плодове. Този зеленчук има и добро и важно предимство- не се замърсява при преработка, тоест готвене. Подходяща е печената форма на жълтото цвекло. Става за салати и от него се правят дори чипсове. Листата на този зеленчук са с жълти стъбла и зелени листа.

Жълта диня е хибрид между дива диня (която е жълтеникава) и обикновена. Отвън динята не изглежда нещо необичайно- зелена стъмно зелени ивици, но отвътре- яркожълта. Тя има по-малко семки от обикновената, червена диня. През лятото тази смеска се отглежда главно в Испания- там има кръгла форма, а през зимата се отглежда в Тайланд, където има овална форма. В азиатската страна Тайланд, тази яркожълта диня дори е ценена. Според техни поверия, нейният цвят донася пари в къщата. На вкус плодът не е толкова сладък като червената диня, но сочен. Вътрешността също е сочна и нежна. Експериментите са създаване на жълтата диня започнали отдавна. И в минали дни били неуспешни. Например в Украйна, украйнските селекционери пробвали да създадат плода и пробвали смеска между диня и тиква. Но се получил друг плод с вид на тиква и аромат на диня. Плодът бил подходящ за печене. Жълтата диня се среща в нашата страна и се продава на пазара.

Броколини е хибрид между обикновено броколи и китайско броколи (гайлан или китайски кейл).  Член е от семейство Кръстоцветни. То има дълго стъбло и малки ситни листенца. Прилича на аспержито или копър, но има глава на броколи. На вкус е по-меко, нежно и по-сладко от обикновеното броколи. Напомня на комбинация между аспержи и броколи. Няма силната миризма на зелето. Притежава и почти същите свойства. Броколини съдържа антимикробни, антидиабетични, противоракови и сулфорафан- което е силен антиоксидант. Съдържа и витамин С, фибри и калций и е нискокалорично. Ползите от зеленчукът са заради съдържанието на витамин С, поддържа здрава имунна система. Калцият заздравява костите и зъбите и предпазва от остеопороза. А фибрите в броколините, помагат за предпазването от затлъстяване, диабет, сърдечни болести и гастроезофагеална рефлуксна болест. За избор на зеленчукът броколини от пазарите са добри тези видове, които са свежи с ярки и зелени цветове. В кулинарията са добър заместник на обикно

                                                         Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас. Родина и разпространение Естествената

       Йостабери е хибрид между цариграско грозде (бодливо грозде) и касис. Плодовете са едри, по-големи от касиса. Те имат тъмен, лилав или черен цвят. Те имат плътна, дебела кожица и тегло около 2-3 грама. Вкусът е сочен, сладък, подобен на този  на касис. Расте на храст (1,50-1,80метра висок) с тънки, малки клонки, по 2-3 плодчета на малко гроздче събрани по клоните. Листата са тъмно зелени, подобни на цариградското грозде и касисът. Цветовете са малки, подобни на камбанки, по 3-4 заедно наредени, те цъвтят в края на април. Плодовете зреят в средата на юли. Консумира се главно суров, замразен или преработен– на вина и други алкохолни напитки и на сладоледи и кремове. Смеската е създадена и разработена в Европа. Името на самия плод идва от съкращение на немските наименования на плодовете от които е смесен, тоест касис и бодливо немско грозде (цариградско грозде). В нашата страна храстът има много малка вероятност на отглеждане.

Грайфер е хибрид между грозде и ябълка. Отвън изглежда като най-обикновена ябълка, а отвътре е с червеникава вътрешност, с вкус на грозде (леко кисел). На цвят плодът може да е червен, най-често срещан или рядко срещан- зелен. Плодът съдържа витамини С, А , желязо и калций. Грайфер намалява риска от рак и намаля нивото на холестерола. От ябълката се правят салати и сокове.

Лемато е хибрид между лимон и домат. Той има жълта, твърда кора и вътрешност присъща на домат, която е по-светла, защото съдържа само половината от обикновените домати-ликопен. Ликопенът придава червеникав цвят и освен това, той е антиоксидант, който притежава антимикробни и противогъбични свойства. Вкусът е наподобяващ домат и лимон, тоест киселеещ домат. Ароматът и мирисът са леки и също са на лимон. Лемато е познат и като леми, лематон и др. Доматът и лимонът не изглеждат естествена двойка, но на израилските учени, това не им попречило. Те създали този генетично модивициран домат с лимонов аромат на експеримент, за да видят дали е възможна тази смеска. Повече от около 80 са дегустирали лемато.

Динена репичка е хибрид между диня и репичка. Растението е доста интересно. То е родово не отвън, а отвътре. Репичката е с бяла кора, понякога зелена кора, по това прилича на диня. Отвътре е бяла до цикламена. По размер и форма, динената репичка прилича на обикновена ряпа, с диаметър 7-8 см. Тя не е хрупкава и сочна като другите репички, а по-твърда. На вкус отвън, репичката е горчива, както обикновено, а понавътре в розовата част, започва да сладнее. Зеленчукът се приема суров, като в Калифорния, динена репичка наръсена със сол е много ефектно изглеждащо блюдо–хит. Яде се на пюре, печена, сама или с комбинация на зеленчуци, е доста препоръчителна. Прибавя се в салати.

Описание Сантолът е плод подобен на мангостина. Плодът е кръгъл, понякога и сплескан, с големина на ябълка и мъхеста покривка, както и жълта, от тънкка до дебела кора. Сърцевината е жълтеникава или бяла, покрита с кадивена покривка (заради която идва и  друго име на плода- Памуков плод), с сладникъв или кисел вкус. Плодовете имат леко кисел вкус, но когато не са узрели са много кисели. Дървото е високо 15-45 м, има твърди,крехки клони. В култивиран вариант е ниско, а в диво състояние- по-високо. Листата са тъмни, издължени 10-30 см. Цветовете са едри, в розов или жълто-зелен  цвят. Когато узрее, сантолът се бере с ръка или с ножици. Видове Видовете са два основни. Жълт и червен. Родина Родината на сантола е Индокитай и полуостров Малайзия. Днес се отглежда и в Индия, Мавриций, Филипините /където е свещен/, Индонезия, Борнео. Главно  расте в Югоизточна Америка. В нашата страна не се отглежда или продава. Заради разпространението си плодът има разнообразни имена- наричан е Паму

Описание  Бок чой е вид зелено растение, семейство Кръстоцветни, вид листно зеле, наподобяващо много на китайско зеле по размер и външност. Подобно е на по нисшо клалифицираното азиатско зеле чой сум . Произлиза от далечния Изток- Индонезия, Япония и Китай. Повече е известно като пак чой, въпреки че има много разнообразни имена. Интересен факт е, че преди зеленчукът не е можел да се отглежда на различен климат от този на Китай. Затова с помощта на генни опити и дълги селекции са развити за отглеждане на всякакъв климат и във всички градини. Бок чой е чуствителен към студ. Най-ниската температура за отглеждането му е 12 градуса. Зелето се засажда на разтояние половин метър едно от друго и след около 60 дни е готово за консумация. Друго интересно нещо за пак чой е, че при честа и пряка слънчева светлина на растението, то си променя вкуса на горчив. Вкусът на зелето е нежен и лек. Главната част на зелето е дръжката на листото/подобно на китайското зеле/, тя трябва да има маса между п

Описание Ачачайру(Garcinia humilis) e eкзотичен плод , който расте на вечнозелени дървета. Те са ниски, само 5-12 метра. Листата им са зелени/светли отдолу, тъмни отгоре/,блестящи, лъскави, крехки и тънки, противоположни. Цветовете са кремавобели. Плодът е малък, продълговат, крушовиден или кръгъл. С диаметър от 2 инча и 2-3 инча-дължина. Размерите може да се каже, че съвпадат с тези на яйце. Кожата на плода е твърда, дебела, но лесна за белене(тя прилича на обелка на мандарина). Цветът е от жълт, до оранжев, когато узрее, а когато не е узрял е зеленикав. Вътрешността на плода е покрита с предпазващ, тънък, бял слой. В нея се съдържат и семената- от 1-3/4. Обикновено в малките плодове има една семка, а в по-големите повече. Вкусът на плода е предимно сладък. Разпространение Дървото на плода е култивирано от векове по района на Амазонка, Южна Америка. Отглежда се и в Австралия, а напоследък се разпространява и по цял свят, но главно в тропическите райони. Там той е подходящ д

Описание Кокона(Solanum sessiliflorum) e тропичен плод от семейство Solanaceae. Плодът расте на тропически храст. Плодовете са кръгли или продълговати с заоблен връх. Имат тънка, но здрава външна обвивка. Пулпата съдържа много малки, овални, плоски, цветни, кремави семенца, които са безвредни. Когато узрее тя става гладка със оранжев-затистооранжев до червеникав-кафеникавочервен, тъмночервен цвят. На размер кокона е подобна на авокадо. Вкусът е напомнящ на домат, но по-скоро е смес от мек вкус на домат и лимон. Цветовете на храста са с леки, зелени венчелистчета, подобни на тези на картофите. Плодовете се берат от храста, когато станат напълно узрели- тогава са с малко по-набръчкана кожичка. Кокона има няколко сорта- тези в дивата природа/те са бодливи/;култивираните/те нямат бодли/. Отглеждане на храста Растението може да издържи през всички сезони, при добри и подходящи условия. През лятото може да се гледа и на хладно и навън. През зимата не трябва да стои на сух въздух. На к

Irvingia malayana се отглежда във Виетнам. Това е род от африкански и югоизточни азиатски дървета, от семейството Irvingiaceae, също род Irvigia, известни са с по-разпространените си имена като: диво манго, африканско манго, храст манго, дика или огоно. Те носят годни за консумация манго-подобни плодове и са особено ценени за богатите на мазнини и протеини ядки. Плодът е голяма костилка, с влакнеста плът. Тънките ароматни ядки(oгоно орехи) обикновено се сушат на слънце за съхранение, продават се цели или на прах. Те могат да бъдат смлиляни на паста, известна по различен начин като: „дика хляб" или „габонски шоколад". Тяхното високо съдържание на слуз, им позволява да се използват като сгъстяващи средства за ястия като супата от огбоно. Орехите също могат да бъдат пресовани за растително масло. Дърветата дават твърда дървесина, полезна, като при строителството. Ирвинджия е открит през 1860 г., произлиза в Африка и Югоизточна Азия. Родът е кръстен в чест на Едуард Джордж Ърв

Описание Дакриодес(Dacryodes манатарка) е плод на вид дървесно растение от семейство burseraceae и род Dacryodes. Друго име на дървесния вид е африканска круша. Дървото е високо 20-40м в див вариант, но в култивиран(насаждения)- от 12м. То е вечнозелено, с гъста корона и къс ствол. Листата са подредени на чифтове, по 5-8 в един. Те са продълговати, тъмни и сложни. Цветът е жълт и дребен(5мм), ароматен и привлича пчели. Стъблото е, с бледо сива кора, покрита със капки смола. Плодът е розов, пурпурен, лилав или син на цвят, а на дължина- 5-12см, с елипсовидна форма. Обелката му е лъскава и гладка. Във вътрешността, която е мазна, тъмнозелена и мека, на плода има костилка. Отвън прилича на патладжан. Размножава се със семена. Използване  Дакриодес се яде суров, задушен, пържен или варен. Варен плод има структура, подобна на маслото и съдържа 48% мазнина; и е богат на витамини, калорий, аминокиселини, микроелементи, триглицериди. Ядката(костилката) се ползва за животински фуражи