Интересни и екзотични плодове и зеленчуци

Oписание Кашу(Anacardium occidentale; syn. Anacardium curatellifolium A. St.-Hil) е дърво от семейство Смрадликови (Аnacardiaceae), род Аnacardiaceae, oтдел Покритосеменни(Magnoliopsia). Ние го познаваме като ядка. Имена Кашуто има много имена: името на ядката идва от „акажу" езика на южноамериканските индианци и означава „жълт плод"; кашуто е наричано още индийски орех, индийски фъстък и индийско  кашу. История и родина Дървото идва от Бразилия, като  пренесено от португалски изследователи през 16 век и в други държави. Днес то се отглежда и расте в Индия, Бразилия, Нигерия, Мозамбик, Кения и Танзания. Главно Азия и Африка. Историята гласи, че бразилските маймуни са научили хората да добиват кашу. Дървото кашу Дървото е ниско, 10/12 м. Има късо често неоформено, понякога криво, стъбло, Клоните са широки и се  развиват главно настрани. Кашу дърво е вечнозелено с зелени, светли, заоблени, спираловидни листа. Дървото ражда плодове в период на 45 години, като

Описание Ранилист е билка, вид двусемеделно, многогодишно растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Векове наред е познаван от хайдутите. Те ценяли билката  за могъщо лекарство и я използвали за всичко. Названията на растението са многобройни, поради разпространението си. Някой от тях са Кестере, Черен или червен вятър, Раков бодил, Рошовела и Рошовина, Хайдушка билка. Среща се по нивя, пасища, ливади, поля, най-вече открити равни, тревисти места по цялата страна. Разпространението и е в цяла Европа, Северна Америка и Западна Азия. Растението е високо от 30см до метър. Стъблото е дебело, здраво, жилаво, високо метър. Листата са ръбати, продълговати, яйцевидни и тъмнозелени. Корените са почти хоризонтално наредени. За лечение се използва цялата билка, но най-вече стръковете и корените. Цветове Цветовете са от розови до червеникави. Върху една главна клонка-гъсто класовидно съцветие, израстват цветчетата, приличащи на малки чашки, а във тях са и тичинките. Билката цъв

Описание  Aрменска краставица е зеленчук от семейство тиквови (Cucurbitaceae) и род Cucumis. Други наименования на тази разновидност на пъпеша, са Сребрист пъпеш (Cucumis melo flexuosus), Melon Flehuozus, Bogatyr бяло, Зелен пъпеш, тара, змия, пъпешова змия, Пъпеш серпентина и трапра. Името пъпеш идва от това, че когато узрее, зеленчука, получава вкус и мирис на пъпеш. Ратението й е лианообразно, достига до височина 3 метра и се отглежда в Близкия изток, Япония, Узбекистан, Италия, Китай и Армения. То обича топлината, но не понася влажния въздух, отглежда се на топло място (от 25 °C, за да може растението да покълне), с изкопана и богата почва, на хранителни вещества. Полива се обилно. Растението е снабдено с постоянно плододаване, на година дава до от 5-10 кг зеленчук общо и силен имунитет срещу болести като брашнеста мана и др. То приема гладко и температурните промени. Листата са големи, тъмни и плътни, с гладки очертания. Цветовете са жълти и двуцветни. Плода на растениет