Арменска краставица

Описание

 Aрменска краставица е зеленчук от семейство тиквови (Cucurbitaceae) и род Cucumis. Други наименования на тази разновидност на пъпеша, са Сребрист пъпеш (Cucumis melo flexuosus), Melon Flehuozus, Bogatyr бяло, Зелен пъпеш, тара, змия, пъпешова змия, Пъпеш серпентина и трапра. Името пъпеш идва от това, че когато узрее, зеленчука, получава вкус и мирис на пъпеш. Ратението й е лианообразно, достига до височина 3 метра и се отглежда в Близкия изток, Япония, Узбекистан, Италия, Китай и Армения. То обича топлината, но не понася влажния въздух, отглежда се на топло място (от 25 °C, за да може растението да покълне), с изкопана и богата почва, на хранителни вещества. Полива се обилно. Растението е снабдено с постоянно плододаване, на година дава до от 5-10 кг зеленчук общо и силен имунитет срещу болести като брашнеста мана и др. То приема гладко и температурните промени. Листата са големи, тъмни и плътни, с гладки очертания. Цветовете са жълти и двуцветни.

Плода на растението е арменската краставица. Тя е продълговата, извита, сочна, хрупкава, с бял или светлозелен цвят и сребриста окраска. Има и черти по цялата дължина. Във вътрешността на зеленчука няма и практически въздушни кухини. На вкус е горчива, но има и други със сладък вкус. Теглото на зеленчука е около 1.5 кг, а дължината обикновено е 45-50 см. Повечето рекорди за най-дълга краставица са поставени с арменската, с дължина 119.38 с м. За да се получи по-дълга или по-гладка, краставицата, се използват мрежи. Семената са малки, светли, формата им наподобява елипса. Годността им е 5 години. Плодовете се появяват след 70 дни от засаждането на растението. Най-ароматните са тези с размери 10-15 см. В кулинарията, краставицата се използва на салати; туршии; сосове; съставка за суши и сандвичи; на грил (арменска, не си променя вкуса при топлинна обработка); в сурово състояние-с кора или без, със сол, или не; консервирана; дори в Близкия изток- маринована. Зеленчука си върви с домати, червена и бяла риба, чили, миди, риган, мента, пиле, кимион, свинско и сурови сирена.

Ползите на зеленчука са не малко:
Голямо съдържание на витамини от група В и С, фибри, малко калории-16, полифеноли (лигнани), антиоксиданти, флавоноиди, камферол, апигенин, лутеолин, вода, калий и специалното химическо съединение-флавоноиден фиктитин.

• Борба срещу чуство на безпокойство и преодполяване на реакции от стреса (благодарение на витамини В).
• Намалява риска от сърдечно съдови, както и хронични, заболявания (с помощта на кемпферолът).
• Елементи за здравословно храносмиляне (фибри и вода).
• Противоракови действия против гърдата, яйчниците и др.(заради полифенолите).
• Намаляне на систолното налягане (от калият).
• Помага за интелигентността и добрата памет или по-общо действа полезно на мозъкът (съединението-флавоноиден фиктитин).
• Помага за отслабване (помагащи- фибрите и малкото калории).
• Действа и при други проблеми като: захарен диабет; колики; хипертензивни кризи; атеросклероза и др. Използва се и като лаксатив, холеретична, диуретично и антисклеротичен агени.

Състава на краставицата се състои от 14% захари, 15% сухи вещества, 7,5% нишесте и 63,5%-други.