Пропускане към основното съдържание

Каперси-ароматните, цветни пъпки

Описание
Каперсите, мислени от много хора за плодове или зеленчуци, са всъщност пъпките на цвета на пълзящият бодлив храст- Бодлив Каперсник, от рода Capparis spinosa (или така наречените Кръстоцветни). Храста достига до 1,5-2,0 м височина и е от семейството на маслините. Клоните на храста, с дължина 1-2 м са бодливи и се увиват като лиани около стени, прътове и огради. Обикновено Каперсника е най-разпространен по Средиземноморието. В диворастящи условия храста се среща и в Алжир, Иран, Крим, Кавказ, Средна Азия и в по-култивиран вариант в Северна и Южна Америка, Южна Франция (от Америка най-често са партидите по българските магазини). Семето на каперсито се намира в самата пъпка на цвета, то е дребно и наподобява зрънце на семе от мак. В едно каперси има около 50 семенца. Корените на храста стоят доста дълбоко в земята, сравнение с други храсти. Растението живее до 15 години. Хората знаят за каперсите още от преди хиляди години. Най-старите писмени сведения за  каперси са от 2700г. преди новата ера, има и рецепти с каперси и в най-старата кулинарска книга.
Пъпки 
Хранителната част на храста точно, е недоразвитата пъпка на цвета, едра колкото зрънце грозде (с вретеновидна форма). Тя е леко удължена от страната на дръжката и сплескана. Най-добрите пъпки, набрани от храста са не по-големи от 1 см, по дребни има най-често в Южна Франция (техният вкус е като лимон). За да цъфти растението му трябват няколко години. От един храст може да се добият 3 кг. пъпки за целия му живот.
Разцъфнал цвят на храста Бодлив каперсник
Бране
Брането е трудно, заради бодлите. Бере се през края на пролетта, преди да дойде лятото, защото тогава храстът цъфти и предоставя сока си на много насекоми, а плодовете на птици. След това се суши на слънчева светлина. Преди ядене с каперсито се прави още един процес:престоява в смес от зехтин и сол(това може да бъде и оцет, вино или саламура), докато не се оцвети в тъмнозелено (това зависи от сорта, има видове ,които когато са готови за консумация са просто по-светли)
Вкус
Вкусът на каперсито е сочен, но най-често е пикантен, кисел, наподобяващ маслина или сладък. Каперсито от гръцкият остров Санторини е най-специален, защото вкусът напомня на диня. Това става поради, голямото съдържание в почвата на вулканична пепел. Пъпките миришат на синап.
Непреработено каперси
Каперсито е често срещано и в кулинарията-прави се на туршия, прибавя се за овкусление към много меса, заливки, топли и студени ястия, риба, правят се сосове, пъпката се използва и за подлютяване или подслаждане на ястия, добре попълват различни салати, зеленчуци като домати, патладжани и др.
Име
Името на каперсито идва от гръцки. Бодлив каперсник расте и на гръцкия остров Кипър, на гръцки Кипрос. Затова, понеже древните гърци нямали име за храста, решили да го кръстят на острова. Кръстили го „Каперс".
Условия
Храстът е много устойчив. Справя се с жега, морският бриз, могат да растат на неплодородна почва и голи скали, може да расте на пясък. Не се изискват много грижи, тъй като каперсито е декоративен храст, само му трябва много светлина.
Състав на каперси за 100 грама
23 ккал, 36 г белтъчини, 4.89 г въглехидрати, 0,86 г мазнини
Каперсито е полезно и пълно с полезни вещества, с голямо съдържание на витамин С, К (добър е за растежа и здравината на костите, растежа на клетките, както и кръвосъсирането), йод, натрий, протеини, мазнини, фибри, голямо съдържание на желязо.
Ползи от каперси
Каперсито е използвано в древни времена като лекарство. То помага при зъбобол, за бързо зарастване на раните, за щитовидната жлеза, успокоява нервни напрежения, укрепва сърцето и семената му се използват за масажи.
Вреди
Хора страдащи от чернодробни, жлъчни или бъбречни заболявания не е желателно да приемат пъпката.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Физалис- доматът в обвивка

                                                         Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас. Родина и разпространение Естествената

Как да изберем хубав, сладък и сочен пъпеш?

Пъпешът, един вкусен и ароматен плод. Кой не обича да хапва сочен и разхлаждащ пъпеш. Освен това този плод има и много полезни качества за човешкото тяло. Но как да изберем най- добрия пъпеш от магазинa или сергията. Методите за избор на добър плод са подобни на тези за избор на перфектната диня . В статията ще споделим факторите, гарантиращи приятна летна наслада с сладък и сочен, но и полезен пъпеш. Външен вид Плодовте трябва да са без наранявания, пукнатини или петна. Зелената кора може да покаже, че пъпешът не е узрял. Кората трябва да е добре оцветена, равномерно. А кафявият цвят пък покзва, че е презрял. Сини, сиви, розови петна са от следствие на химикали. Долната част на плодът трябва да е леко мека, а горната е нужно да е с изсъхнала и кяфява дръжка. Това, че кората е груба или гладка не показва със сигурност, че плодът е качествен, защото за различните сортове, гладкоста или грапавостта е различен знак. Допир Хубавият пъпеш е еластичен и мек при долната част и при горната, къ

Мангостин-лечебният плод

Описание Мангостинът (мангостан) е тъмно виолетов плод (пурпурен), на който казват благородникът сред плодовете. Расте на пирамидално дърво, което стига от 6 до 25 метра. Родината на дървото е Южна Азия, но в наши дни то се среща и в; Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Китай, Филипините и Индонезия. Мангостинът няма нищо общо с мангото. За да има плодове дървото трябва да е на поне десет години. Трябва му топъл климат, благородна и влажна почва. Отглежда се в домашни и оранзерийни условия, защото за да расте му трябват много грижи. Расте бавно и не се произвежда за големи количества, тъй като мангостиновото дърво ражда малко плодове. Мангостиново дърво Плодът има кръгла форма, здрава кора и кремава (бяло-жълта) прозрачна сърцевина разделена на няколко части. Може да тежи от 80 грама до 200 , зависи от почвите в които е отглеждан. Вкуса му е маслен и по-сладък бадем. В него се намират плътно долепени семена, обикновено 5 или 6 семена, но има и безсемни екземпляри. Плодът узрява