Бенинкаса-восъчната тиква

Описание
Бенинкаса е тропическо растение от семейство Тиквови, отдел Покритосеменни. Растението е тревисто, едногодишно и лианообразно, видът му е като растението на краставица. Достига от 1-6 м дължина. Стъблото е покрито с власинки и не е много тънко, нито много дебело. Листата са ръбати и заострени по ъглите. Растението цъфти през края на пролетта-лятото. Цветовете са едри и жълти.
Имена
Бенинкаса има и друго име: Зимна или Восъчна тиква.
Плодове
Развиват се големи плодове, с големина на пъпеш или тиква( от там идват някои от имената). Те са овални, продълговати, гладки (Гладки са младите плодове, а с времето стават леко грапави).Власинките се отстраняват с леко докосване). Семето на восъчната тиква е плоско, сиво и трайно 10 години. Плодът прилича на краставица, но е малко по-сух, в смисъл, че краставицата е по-водниста от Бенинкаса. На дължина са около 20-40 см, широчина-10-15 см. Теглото обикновено е от 20кг, нагоре (В Азия,тостигат тегло до 50 кг). Годноста на един млад (плода е млад, докато не се появи восък по него) плод е 3 години. По-старите плодове побеляват и се покриват с восъчно покритие. Хората от векове наред познават плода и си правят свещи, чинии, купи и други изделия от кората му. Годноста на старите плодове е 12 месеца.

Бране
Бенинкаса се берат  когато вече са узрели-през лятото, есента или рядко зимата.
Родина
Родината на Бенинкаса е тропическите и субтропическите части на Югоизточна Азия, където се отглежда и днес. Днешни дни Бенинкаса се отглежда в Индонезия, Филипините, Индокитай, Талван, Китай, Япония, Средна Азия, на места и в Африка, Латинска Америка и в Европа, но само от люботитни градинари.
Условия
Зимната тиква се отглежда на плоска повърхност (на земята), или на конструкция, където растението ще се увива. Нужната температура е 20 градуса по целзии. На растението му трябва поне 2 метра растояние от други растения. Грижите общо взето са като за краставици.
Бенинкаса в куналинарията

Бенинкаса е срещана съставка в Югоизточнозиатската кухня, като се използват недоозрелите плодове на 2-3 седмици, за супи, салати, пържени, на скара, пълнени и по много други начини. Яде се сурова, печена, сварена и пържена. Вкусът при обработка (печене,варене и подобни) е като на тиквичка, но плода се втърдява, а суров- смеска между краставица и тиква.