Пропускане към основното съдържание

Как са изглеждали плодовете и зеленчуците преди да ги култивираме


 Kaк са изглеждали плодовете и зеленчуците, които ние ядем ежедневно преди да сме ги открили. Всичко в природата се променя. Ние сме си свикнали на всичко какато си е, но тези зеленчуци и плодове, които познаваме, в коренно минало, те са били съвсем различни. Някои от тях са толкова по-разнообразни от днешните, че дори може и да не ги познаем, в стария им вид. Тези храни са променени или в течение на времето от природата или както в повечето случаи- от хората. Те са генномодифицирани, още от векове. Тези растения са различни в миналото от тези в настоящето, а в бъдеще сигурно пак ще се променят. Променили са се по-вкус, големина, цвят, форма. Ето някои от променените плодове и зеленчуци:


Банан 
Бананите в миналото са били доста особени и са претътпели голяма трансформация. Гласи се, че този плод е най-рано отглеждан и консумиран на днешна Папуа Нова Гвинея, преди почти 8000 години. Отглеждали са  ги и по-малко и по- късно и в Югоизточна Азия. От там са намерени от портогалските колонизатори, които ги пренесли в Западна Африка и Бразилия, през 15-16-ти век. В другите континенти като останалата част от Южна Америка и Северна Америка; също и Европа са видяни през 1810 година.
Съвременните ни познати банани са култивирани специално, като всъщност са хибрид между два други вида диви банани. Истинските диви банани са сравнително по-малки, почти тройно. Вътре са пълни съвсем със семки, кафяви и твърди, по 5 милиметра и има много малка месеста част, която да се яде. Тя е натрапчива, горчива и не най-приятната. Но нашите банани, са по-големи, с повече ядлива част, малки семки, малко на брой и повече хранителни вещества. А също и лесно се белят, в сравнение с прародителите си. Интересно е, че в някои страни познават само един вид диви, малки и зелени банани, подобни на тези. Те пак не са много вкусни и затова се използват за готвене- печене, пържене, на сладкиши или за производство на бананово вино и бира.



Диня
Динята реално е била така, защото има доказателство от преди 5 века и това е- картината на италианския художник Джовани Станчи, изобразяваща плодове от времето на Ренесанса. В десния долен ъгъл има сходно нарисувана диня с нашата, която е привлякла вниманието на изследователите. Самият плод диня идва от африканска земя, защото е пустинно растение, но когато е култивиранa, e започнато да се отглежда и в Европа- южна, какито и в Близкия изток. Динята ни е позната още от 1600 година.  Смята се,ч е тази диня, нищо че е бледа е била по-сладка от нашата съвременна диня. Имала по-голямо нсъдържание на захари. Това е било определено с факта, че не само са яли този плод с удоволствие, но и са правили вино с него. Отвътре има кухини, запълнени с големи семки, повече от тези на днешната диня. Била е розово-бяла, защото нямала толкова високо притежание на ликопен, който прави цвета червен. Отвън е била може би без райета, но със зелен цвят. Твърда кора, която се чупила с усилия или с остър предмет или чук. По-малка на размер. През по-ранни времена е имала и вид на пъпеш отвътре, тоест с бяла сърцевина и изключително горчив вкус. Местните племена казвали, че от този плод се правил и хляб, а от семената се извличало масло използвано за сапуни и лекарства. Чрез време плодът се е селектирал и стигнал до вида на познатата ни диня, която пък започва да се преработва още в квадратна форма например или плодове без семки; друг цвят.


Патладжан
В Азия патладжанът е познат от 1000 години. Той е голям плевел, токсичен за животните. Смята се, че е започнал да се култивира в Китай, Бирма, Индия или Тайланд. Тогава зеленчукът е бил различен- по-малък, кръгъл, зелен, жълт или син, затова го наричаме син домат.Бил е ужасно горчив и затова хората го мислели за отровен. По кората си имал много и малки бодлички. По-късно хората се осмелили да го използват за някои лекарства. След време започнал да се появява и белият патладжан, от който дошло и английското название на този зеленчук- eggplant. Еgg- защото белият патладжан прилича на яйце и plant- растение на английски.

Морков

Може и да е чудо, но това са моркови. За първи път, моркови са комсумираби в Персия и Мала Азия през 10-ти век. Дивият морков бил култивиран, заради листата си и бил смятан за полезен плевел. Използвани са и за по-богато плодородие на доматите, тъй като растението привлича пеперуди и оси. Тогава са били малки, раздвоени, много тънки и сладко-кисели на вкус. На цвят са бели или лилави. С години и усилия, зеленчуците се превърнали в големи, оранжеви и сочни. В Холандия точно се превърнали в оранжеви, защото оранжевият цвят е бил официален за страната. Всичко се случило през 17 век.


Царевица
Така изглеждала царевицатa преди няколко века или 7000 преди Хр. Била малка, тънка, дълга 2,5 сантиметра, един кочан съставен от няколко зрънца, суха като картоф. Едно растение раждало само един кочан. Първоначално била отглеждана в Мексико, от индианците. Съвременната царевична култура е 1000 пъти по-голяма и може да се яде, за разлика от предшествениците й, които се консумират трудно, лесно се бели. 6,6% е захарта в съвременната царевица, докато в дивата тя е 1,9 %. Най-променяна била през 15 век, при отглежданетго и от европейците.


 Домат
Доматите лесно променят своя вид, вкус, цвят и форма. След като се култивират в Америка, въпреки това някои индианци ги ядяли още диви, изглеждащи така.
Те били донесени в Европа от Колумб, където минават през много селекции и не спират да се променят. Но на европейските граждани им изглеждали странни, затова ги отглеждали като декоративно растение, тъй като ги мислели за отровни.


Краставица
Дивите краставици били малки, доста различни, овални, зелени, с големи, дълги бодли отвън. Вътре са пълни със малки семчици.


Праскова
Дивите праскови са култивирани през 4000 година преди новата ера.Тя е същата на вид, но само, че е доста по-малка- 25 милиметра.Тя не е много годна за ядене, но е сладка или кисела. Смята се и че е леко солена. Плодът има лека восъчна кожичка, но голяма за самия плод костилка. Новите и променени прасклови, които познаваме днес са много различни.






Картофи
Картофите са всякакви и много разнообразни видове. Разцветки също има всякакви. В нашата страна има по пазарите един вид, който н9и е много добре познат. В Южна Америка има организации, които запазват тез9и видове и ги разпространяват по-света.

Ягоди

Преди не е имало ягоди, освен тези-дивите, Те се срещат и днес. Плодовете са многои по-ароматни от днешните преработки. Съвременните са големи, едри, безвкусну, в различни форми и цветове.



Зеле
 Зелето е претърпяло много промени. От диви и светли, мъхести листа е станало топчесто и сочно.

Тиква
В левия, долен ъгъл на същата картина, изобразяваща плодове през ренесанса на Джовани Станчи, където е открито доказателство за предшественици на динята има и тикви, различни от нашите. Те са едри, в по-различни цветове, все зеленикави. Една от тях е цепната и разкрива, че вътрешността на тиквата е светла и бледа.

Ябълка
Предшественика на ябълката е един малък плод, с големината на череша и на места червеникава, на места зелента. Тя има дълга дръжка и вид на ябълка, но в малък размер. Дървото е като на обикновената ябълка, а листата - също. Този плод се среща рядко и в наши дни.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Физалис- доматът в обвивка

                                                         Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас. Родина и разпространение Естествената

Как да изберем хубав, сладък и сочен пъпеш?

Пъпешът, един вкусен и ароматен плод. Кой не обича да хапва сочен и разхлаждащ пъпеш. Освен това този плод има и много полезни качества за човешкото тяло. Но как да изберем най- добрия пъпеш от магазинa или сергията. Методите за избор на добър плод са подобни на тези за избор на перфектната диня . В статията ще споделим факторите, гарантиращи приятна летна наслада с сладък и сочен, но и полезен пъпеш. Външен вид Плодовте трябва да са без наранявания, пукнатини или петна. Зелената кора може да покаже, че пъпешът не е узрял. Кората трябва да е добре оцветена, равномерно. А кафявият цвят пък покзва, че е презрял. Сини, сиви, розови петна са от следствие на химикали. Долната част на плодът трябва да е леко мека, а горната е нужно да е с изсъхнала и кяфява дръжка. Това, че кората е груба или гладка не показва със сигурност, че плодът е качествен, защото за различните сортове, гладкоста или грапавостта е различен знак. Допир Хубавият пъпеш е еластичен и мек при долната част и при горната, къ

Мангостин-лечебният плод

Описание Мангостинът (мангостан) е тъмно виолетов плод (пурпурен), на който казват благородникът сред плодовете. Расте на пирамидално дърво, което стига от 6 до 25 метра. Родината на дървото е Южна Азия, но в наши дни то се среща и в; Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Китай, Филипините и Индонезия. Мангостинът няма нищо общо с мангото. За да има плодове дървото трябва да е на поне десет години. Трябва му топъл климат, благородна и влажна почва. Отглежда се в домашни и оранзерийни условия, защото за да расте му трябват много грижи. Расте бавно и не се произвежда за големи количества, тъй като мангостиновото дърво ражда малко плодове. Мангостиново дърво Плодът има кръгла форма, здрава кора и кремава (бяло-жълта) прозрачна сърцевина разделена на няколко части. Може да тежи от 80 грама до 200 , зависи от почвите в които е отглеждан. Вкуса му е маслен и по-сладък бадем. В него се намират плътно долепени семена, обикновено 5 или 6 семена, но има и безсемни екземпляри. Плодът узрява