Пропускане към основното съдържание

Бок чой-азиатската салата

Описание 

Бок чой е вид зелено растение, семейство Кръстоцветни, вид листно зеле, наподобяващо много на китайско зеле по размер и външност. Подобно е на по нисшо клалифицираното азиатско зеле чой сум. Произлиза от далечния Изток- Индонезия, Япония и Китай. Повече е известно като пак чой, въпреки че има много разнообразни имена. Интересен факт е, че преди зеленчукът не е можел да се отглежда на различен климат от този на Китай. Затова с помощта на генни опити и дълги селекции са развити за отглеждане на всякакъв климат и във всички градини. Бок чой е чуствителен към студ. Най-ниската температура за отглеждането му е 12 градуса. Зелето се засажда на разтояние половин метър едно от друго и след около 60 дни е готово за консумация. Друго интересно нещо за пак чой е, че при честа и пряка слънчева светлина на растението, то си променя вкуса на горчив. Вкусът на зелето е нежен и лек. Главната част на зелето е дръжката на листото/подобно на китайското зеле/, тя трябва да има маса между половин и един килограм, за да е най-вкусно, иначе зелето има често 1.5 кг. Друга част е стъблото- то е подобно на това на целината, но не жилаво. От пазара на-добри са тези бок чой, които имат светли, неопетнени стъбла. Не купувайте тези с кафяви петна, малки стъбълца и жълтеникави листа, защото те са признак за старо растение.

Бок чой в кулинарията


Хапва се суров (само малките бок чой, за да нриятае донесе проблеми), на салата, задушен с масло, варен, печен със сьомга или друга риба, най-употребяван е на супа, става за допълнение на салати. Зеленчукът е добра гарнитура, но за целта се вари на пара. Учасрва и в много азиатски ястия.

Състав

Пак чой е богат на витамини и минерали като витамин А, С, К, В6, калий, калций, манган,
желязо, фолиева киселина и фибри, но малко калории. Има и малко съдържание на натрий. Може да се консумира в големи количества на ден, без да влияе на режима. Подходящ е за диети. Бок чой е една от новите суперхрани, тъй като се бори със свободните радикали и превенцията на рак. Той не е алерген и не притежава оксалати и пурини.




Коментари

Популярни публикации от този блог

Физалис- доматът в обвивка

                                                         Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматът на физалиса е сладникавокисел и свеж. Той се равнява на сладки чери доматчета с комбинация в ананас. Родина и разпространение Естествената

Как да изберем хубав, сладък и сочен пъпеш?

Пъпешът, един вкусен и ароматен плод. Кой не обича да хапва сочен и разхлаждащ пъпеш. Освен това този плод има и много полезни качества за човешкото тяло. Но как да изберем най- добрия пъпеш от магазинa или сергията. Методите за избор на добър плод са подобни на тези за избор на перфектната диня . В статията ще споделим факторите, гарантиращи приятна летна наслада с сладък и сочен, но и полезен пъпеш. Външен вид Плодовте трябва да са без наранявания, пукнатини или петна. Зелената кора може да покаже, че пъпешът не е узрял. Кората трябва да е добре оцветена, равномерно. А кафявият цвят пък покзва, че е презрял. Сини, сиви, розови петна са от следствие на химикали. Долната част на плодът трябва да е леко мека, а горната е нужно да е с изсъхнала и кяфява дръжка. Това, че кората е груба или гладка не показва със сигурност, че плодът е качествен, защото за различните сортове, гладкоста или грапавостта е различен знак. Допир Хубавият пъпеш е еластичен и мек при долната част и при горната, къ

Мангостин-лечебният плод

Описание Мангостинът (мангостан) е тъмно виолетов плод (пурпурен), на който казват благородникът сред плодовете. Расте на пирамидално дърво, което стига от 6 до 25 метра. Родината на дървото е Южна Азия, но в наши дни то се среща и в; Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Китай, Филипините и Индонезия. Мангостинът няма нищо общо с мангото. За да има плодове дървото трябва да е на поне десет години. Трябва му топъл климат, благородна и влажна почва. Отглежда се в домашни и оранзерийни условия, защото за да расте му трябват много грижи. Расте бавно и не се произвежда за големи количества, тъй като мангостиновото дърво ражда малко плодове. Мангостиново дърво Плодът има кръгла форма, здрава кора и кремава (бяло-жълта) прозрачна сърцевина разделена на няколко части. Може да тежи от 80 грама до 200 , зависи от почвите в които е отглеждан. Вкуса му е маслен и по-сладък бадем. В него се намират плътно долепени семена, обикновено 5 или 6 семена, но има и безсемни екземпляри. Плодът узрява