Описание
Бок чой е вид зелено растение, семейство Кръстоцветни, вид листно зеле, наподобяващо много на китайско зеле по размер и външност. Подобно е на по нисшо клалифицираното азиатско зеле чой сум. Произлиза от далечния Изток- Индонезия, Япония и Китай. Повече е известно като пак чой, въпреки че има много разнообразни имена. Интересен факт е, че преди зеленчукът не е можел да се отглежда на различен климат от този на Китай. Затова с помощта на генни опити и дълги селекции са развити за отглеждане на всякакъв климат и във всички градини. Бок чой е чуствителен към студ. Най-ниската температура за отглеждането му е 12 градуса. Зелето се засажда на разтояние половин метър едно от друго и след около 60 дни е готово за консумация. Друго интересно нещо за пак чой е, че при честа и пряка слънчева светлина на растението, то си променя вкуса на горчив. Вкусът на зелето е нежен и лек. Главната част на зелето е дръжката на листото/подобно на китайското зеле/, тя трябва да има маса между половин и един килограм, за да е най-вкусно, иначе зелето има често 1.5 кг. Друга част е стъблото- то е подобно на това на целината, но не жилаво. От пазара на-добри са тези бок чой, които имат светли, неопетнени стъбла. Не купувайте тези с кафяви петна, малки стъбълца и жълтеникави листа, защото те са признак за старо растение.
Бок чой в кулинарията
Хапва се суров (само малките бок чой, за да нриятае донесе проблеми), на салата, задушен с масло, варен, печен със сьомга или друга риба, най-употребяван е на супа, става за допълнение на салати. Зеленчукът е добра гарнитура, но за целта се вари на пара. Учасрва и в много азиатски ястия.
Коментари
Публикуване на коментар
Какво мислите? Моля, споделете тук...