Чой сум - азиатско зеле

Описание

Чой сум (Choi sum или ,,cai xin"; на китайски 菜心; чой сум е транслитерация на кантонско име, което може да се преведе в буквален смисъл като ,,сърце на зеленчука"; нарича се и китайско цъвтящо зеле.) е използван в китайската кухня зелен листен зеленчук, от семейство Brassicaceae (Кръстоцветни) и род Brassica. Прилича на бок чой, който е от същото семейство. Растението е високо 10-40 сантиметра, а основата от кореновата система на 12 сантиметра под земята и широка пак до 12 см. Чой сум е едногодишно растение, тревисто и рядко храст. От зеленчука се използват стъблата и листата. Стъблото е месесто, право и овално със светло до тъмнозелен цвят, с размери: на височина 15-20 см, диаметър 0.5-1.0 см. Листата са леко назъбени по краищата. Те не стават на глави като на обикновеното зеле. Характерни са и ясно жълтите цветове. Цъвтят при етапа на растението, когато има поне 7 листа. Всеки цвят има по четири кръгли или овални венчелистчета, всяко с по шест тичинки. Плодовете се образуват от самоопрашване или кръстосано. Имат вид и форма на шушулка. Зрели са, когато са вече сухи и дават от 6-46 семена. Те са малки и кръгли, кафяви или черни.

Коментари

Физалис- доматът в обвивка

Описание Физалис (Physalis) e плод, от семейство Картофови (Solanaceae), клас Двусемеделни (Magnoliopsida) и отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Семейството на физалис (Картофови) е това на картофите, доматите и тютюна. Плодът е малък, с големината на чери доматче; кръгъл и със жълто-оранжев или зеленикав цвят. Съществуват и плодове, които са виолетови на цвят. Физалис е скрит в тънка шушулка, с форма на камбанка. Нарича се мехунка или чашка. Тя се получава от изсъхналия цвят на растението. Тя предпазва плодът от насекоми и вредители. Цветът е едър и светъл, жълтеникав. Той е отровен. Растението е подобно на това на домата- тревисто, с размер от 40 см до 3 метра. Най-често има височина- 2 метра. В плода има много малки, жълти семчици. Те приличат на доматените. Вкусът и ароматъ...

Прочетете още

Сапоте-Америка

Описание Сапоте е екзотичен плод, произхождащ от Мексико, който не се продава пресен в нашата страна (затова не го познаваме, но скоро се очаква да се появи по пазара), а само под формата на скъпо масло в някои специализирани магазини. Други имена на сапоте са „карибска кайсия", заради подобния си вкус и състав и на карибски-английски саапап, сапота и Саподила. Дървото е вечнозелено, в диворастящ вариант, достига до 40м височина, а в култивиран вариант- 15м. Листата на дървото са продълговати, месести, тъмнозелени и дебели. Дърво на сапоте Плодове Някои видове от плодовете на сапоте са мъхести или гладки, меки или твърди, продълговати или кръгли и сплескани, едри или дребни. Костилката (семето) на сапоте е доста голяма, в сравнение с целия плод. Тя е кафява,тънка и продълговата. Вътрешността на плода, обикновено е от бяла до жълта. В един плод може да има повече от една костилка, те са средно 2-3. Видове Сапоте има различни видове и сортове, с всякак...

Прочетете още

Интересни и смайващи факти за плодовете

Вижте тези интересни и смайващи факти за плодовете и си променете мнението за тях. Те крият тайни, които някои са неизвестни за нас, затова прочетете тази класация и се изненадайте. Ябълката: Едно възрастно ябълково дърво дава до 400 ябълки годишно.Да изядеш една ябълка е по-ефикасен метод за събуждане от изпиването на една чаша кафе, защото естествените захари в плода са по-силни от кофеина в кафето. По света се отглеждат до 7000 различни сорта ябълки . Срещат се в всякакви форми, размери и цветове дори и жълти, оранжеви, червени, бордо, зелени, розови и кафяви. Пасираната ябълка е добър, естествен тоник за мазна или напукана кожа. Помага и при възпаления и сърбежи по кожата, а също и за финни бръчки. Ню Йорк е известен като ,,Голямата ябълка ". Ябълката е съставена от 25% въздух и затова не потъва във вода, а плува. Бананът: Бананите помагат при киселини в стомаха. Ако изядете един банан при такова състояние той ще Ви облекчи, защото плодът има естест...

Прочетете още

Интересни и екзотични плодове и зеленчуци

Търсене в този блог